Сключване на брак

Обновено 9 Януари, 2012


                                       СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК В ШВЕЦИЯ

            Поради нараснал интерес към темата за сключване на брак в Кралство Швеция, сключване на такъв между български и шведски граждани, както и само между български граждани, с удоволствие прилагаме разработена информация по въпроса, изхождайки от съображенията, че това е едно прекрасно събитие, към което следва да се подходи с необходимата сериозност, а информацията е оскъдна. Ще посочим как протича подготовката, церемониите, както за българските граждани, така и за гражданите на Швеция. Постарахме се да сме по-изчерпателни, тъй като и самите шведи, въпреки че живеят в страната си,  не са много запознати с процедурата по сключване на брак.

                                     Брак между шведски граждани в Швеция

            В Кралство Швеция се женят чрез сключване на граждански брак или брак в църква, в рамките на една религиозна общност. Това е т.нар. в България „църковен брак” в рамките на една религиозна общност.  Церемонията по сключване на граждански брак в Швеция се извършва от служител, който се назначава от управителните органи на съответната провинция. Бракът в рамките на една религиозна общност може да се извършва само от свещеник или друго длъжностно лице на църквата, определено за тази цел. В някои случаи е възможно провеждането на чуждестранни officiant сватби главно от служители на посолствата, намиращи се в Швеция, които извършват действията по церемонията на брака по законодателството на друга страна. За да е валиден брака в Швеция, е необходимо длъжностните лица, които го сключват да са одобрени от управителните органи на съответната провинция за провеждане на брак-церемонии, а също и да са налице  някои абсолютни предпоставки, отнасящи се до субектите, сключващи брак. Тях ще разгледаме по-нататък в изложението.   

            Ако шведските граждани желаят да се оженят чрез сключване на граждански брак, могат да се свържат с общинската служба, където ще е церемонията за повече информация, относно длъжностното лице, което ще я извърши в общината. Ако желаят да се оженят в религиозна общност, могат да се свържат с енорията на шведската църква за подробностите по религиозната церемония.   За да бъде сключен брак, се изисква да се провери, дали не съществуват пречки преди брака, които да го препятстват. Това се установява от Данъчната служба по местоживеене на кандидатите, които ще се женят. В Данъчната служба по адресна регистрация на лицата се подава т.нар. „заявление за брак”, което заявление се попълва и подписва от желаещите да се оженят и заявлението се връща обратно в деловодството на Данъчната служба. Данъчната служба извършва необходимите проверки, относно обстоятелствата, дали лицата са на предписаната от закона възраст за сключване на брак, която е навършени 18 години /ако са под 18 години се изисква специално разрешение, а вписване като живеещи в партньорство не се допуска/, дали кандидатите не са вписани като живеещи в партньорство, дали не са в състояние на брак с друго лице, дали имат кръвна роднинска връзка или връзка, произтичаща от осиновяване и т.н.  Ако всички тези обстоятелства след проверката не се явяват пречка да се сключи брак, Данъчната служба издава „Сертификат за пречки” и „Удостоверение за брак”, попълва се и декларация SKV 7881, а също и формуляр SKV 7631, касаещ името, което ще носи съпругата след брака. Съпругата може да заяви, че приема името на съпруга или, че запазва фамилията си преди брака. Интересното в Швеция е, че съпругата може да промени фамилията си, освен при сключването на брака и през цялото време на съществуването му. Законът не я ограничава в решението й, относно фамилното име и тя може да прецени кога и дали желае да го променя. За предпочитане е този формуляр да се подаде в момента на кандидатстването за  издаване на Сертификат за  липса на пречки в данъчната служба, но това може да се направи и по време на церемонията при сключването на брака. Всички тези документи се издават на шведските граждани. Документите се изпращат от данъчната служба на домашния адрес на заявителите.

            Сертификатът за пречки и Удостоверението за брак са валидни само за 4 месеца от датата на издаването им. Ако се появят субективни пречки от страна на желаещите да сключат брак и това не се случи, то при повторно желание да се проведе церемонията, трябва отново да се извадят от данъчната служба същите документи. След получаване на „Сертификат за пречки” и „Удостоверение за брак”, трябва да бъде осъществен контакт с лицето в съответното Кметство /община/, което е оторизирано да извършва церемонии по бракосъчетание и да му се предоставят получения Сертификат за пречки и Удостоверение за брак. Там се уточнява в кой ден, в кой час и на кое място ще се сключи гражданския брак, защото това може да стане в самото Кметство или на друго място, което не противоречи на законовото изискване за валидно сключен брак. Може да се разчита абсолютно на компетентността на служебното лице в тази насока. На това лице се предоставят също и имената, и адресите на двама души-свидетели, които да бъдат на възраст навършени 18 години и нагоре и да разбират шведски език /при нужда се взема преводач/. Определено лице за контакт от Кметството /общината/ ще предприеме необходимите контакти в тази насока по отношение проверката на свидетелите. Желаещите да сключат брак са отговорни както за личното си явяване пред служебното лице в деня, часа и мястото на провеждане на брачната церемония, така и за довеждане на свидетелите. По шведския Кодекс за брак, за да е налице валиден такъв, основните изисквания са: сватбената церемония да се извърши от лицензирано за целта лице, двете страни, които ще сключват брак да са налице пред органа за бракосъчетанието, за да заявят съгласието си да встъпят в брак. Ако липсва такова волеизявление, съгласие – няма сключен брак. Също така, за да се сключи брак, кандидатите трябва да са навършили 18 години и да са представили изискуемите се документи от Данъчната служба. Двойката се запитва от служителя по бракосъчетанието дали са съгласни да се оженят един за друг. След това служителят по церемонията обяснява на страните, че са съпрузи. След приключване на сватбения обряд, сключилата брак двойка получава удостоверение за брак. Определено от Кметството /общината/ лице уведомява данъчната администрация за проведената сватбена церемония и удостоверението за граждански брак се вписва в нарочен регистър на населението.

            Ако лицата са в положение на регистрирани партньори, за да се оженят, трябва да заявите това също пред Данъчната служба от която пак следва да се вземат вече описаните документи и Сертификат, че сте вписани партньори преди сватбената церемония. Този Сертификат се представя на служителя, извършващ сватбената церемония, който пък от своя страна уведомява данъчната служба за проведената церемония. Партньорите се считат за женени от момента на обявяването  от служителя по бракосъчетанията за такива.           

          В Швеция може да се живее съвместно и под форма, наречен „Sambo” /Самбо/,  което означава постоянно съжителстване на две лица в една връзка и в едно и също домакинство. Регламентира се от Закона за съжителството Sambolag (2003:376)” Този закон се прилага към несемейни двойки. Нито един от двойката не е в брак. Законът свързва връзката с един дом и стоки за домакинството. Съвместното съжителстване има определен срок в параграф 1 на Закон за съжителстването (2003:376). Разпоредбите на този закон се отнася и за регистрирани партньорства – Закон за съжителството (2009:261). Съгласно параграф 2 от Sambolag (2003:376) взаимоотношенията в съжителство приключват, когато:

            – Някой от съжителстващата двойка се ожени.

            – Когато съжителстващите се разделят.

            – При смърт на един от съжителстващите.

            Sambolag (2003:376) урежда въпросите, свързани с правата и задълженията на живеещите в „Самбо”, както и имуществените им отношения.

             Законът за съжителстване Sambolag(2003:376) претърпя последно изменение, влязло в сила на 12 май 2011 година. Измененията уреждат предимно правата за обитаване на жилището, придобиването на собственост и др.

                        Сключване на брак в чужбина  от шведски граждани

            В други страни, шведските граждани могат да се оженят пред шведски орган, каквото е шведско посолство в някоя страна или пред чуждестранен орган, оторизиран да извършва процедура по бракосъчетания, ако това е допустимо от законодателството на съответната страна. Шведското законодателство признава в повечето случаи сключените бракове в други страни. След сватбата в чужбина, трябва да се покаже пред Данъчната служба в Швеция удостоверение за брак, което се вписва в регистъра на населението. Представянето на удостоверението за сключен брак в Данъчната служба, следва да стане в 6-месечен срок от сключването на брака. Тъй като по света изискванията, относно предпоставките за валидност на брака са различни, то Данъчната служба е в правомощията си да прецени, дали сключения в чужбина брак може да бъде счетен за валидно сключен според законите на Кралство Швеция. Освен това шведското законодателство не признава бракове, сключени в чужбина от лица, ненавършили 18 години или бракове сключени под натиск, а така също и бракове на шведски граждани с чужди граждани в посолства на други страни, без писмено разрешение на Министерство на правосъдието на Кралство Швеция. Така например, ако лицето Х – е шведски граждани и пребивава в Швеция  и иска да се ожени за лицето У- с ненавършени 16 години от друга страна, двете лица могат да сключат брак в друга страна, но не и в Швеция, поради младата възраст на лицето У и лицето У няма да се брои омъжено в Швеция, дори след като навърши 18 години. Съществуват практически проблеми, ако те се считат женени в едната държава, но не и в другата, тъй като на лицето У няма да бъде разрешено да пребивава в Швеция заради брака с лицето Х.

                        Сключване на брак от шведски граждани  пред шведски орган в чужбина.

            Допустим е, когато и двамата кандидати, желаещи да сключат брак са шведски граждани или поне един от двойката е шведски гражданин, стига да няма забрани за това от законодателството на другата страна. Брачната церемония може да се извърши в шведско посолство, консулство или шведска църква.

            Няма да се спирам на въпроса за предбрачните договори, тъй като те могат да се сключат както при сключването на брака, така и през цялото време на неговата продължителност. Ако някой има интерес, може да подаде сигнал и този въпрос ще бъде разгледан в детайли.

            Брак, сключен в съответствие с шведското законодателство в повечето случаи важи и в други страни. Всеки, които има интерес за признаване на брак, сключен в друга държава, следва да се свърже с властите на съответната страна, за да разбере какви правила се прилагат там. Това е така, защото в Швеция например вече е разрешено сключване на брак между еднополови партньори. Законът е в сила от 1 май 2009 година. В случай на бракове, сключвани между две лица от един и същи пол, не може със сигурност да се предскаже степента до която такъв брак ще бъде признат в друга държава. Само за информация вметваме, че с изменението на Кодекса за брака на Швеция, в сила от 1 май 2009 година се премахва дискриминацията на еднополовите бракове и вече еднополовите бракове са законни в Швеция. Не така стоят нещата в повечето други държави. Освен това шведското законодателство не признава бракове, сключени в чужбина от лица, ненавършили 18 години или сключени под натиск.

                          Как да сключим брак лица с различно гражданство от нашето

            Ето, стигнахме и до въпроса, който вълнува много наши сънародници както живеещи в Швеция, така и живеещи в България, но със скъп човек на сърцето от Швеция. Освен това много наши сънародници в Швеция биха стигнали до идеята да се оженят помежду си.

            В Швеция един брак се счита за валиден по отношение на формата си, ако е валиден в държавата, в която е сключен (глава 1, член 7 от Закона за някои международни правоотношения, във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1).

            Правните последици от брака могат да се разделят на две основни категории, тези в личната сфера и тези, които се отнасят до имуществото на съпрузите. Основна последица от брака в личен аспект е това, че съпрузите имат взаимно задължение да се издържат един друг. В шведското международно частно право, въпросите за правото на съпрузите да се наследяват, придобиването на името на другия съпруг или задължението им да издържат децата на другия съпруг не се считат за правни последици от брака, а приложимият закон се определя според правилата на избор на право, които уреждат наследяването, личните имена и др.

            Шведското материално право не предвижда правните институти на законна раздяла или унищожаване на брака и не съществуват обичайно приложими правила на избор на право, които могат да се прилагат в такива случаи. Доколкото това засяга скандинавските страни, член 9 от Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429) гласи, че в случаите на законна раздяла, съдът трябва да прилага собствения си закон.       

            Съгласно глава 3, член 1 от Закона за регистрираните партньорства (1994:1117), партньорството между две лица от един и същи пол има същите правни последици като брака. Глава 3, член 4, обаче прави изключение от посочената тук наредба, Наредбата за някои международни правоотношения във връзка с брака, осиновяването и настойничеството (1931:429).

            Република България е вече член на ЕС, правните норми на които се подчиняват страните от Съюза важат и за българската държава и нейните граждани в пълна сила, наред с националното законодателство, като по силата на сключени международните договори по които страна е България и тя ги е ратифицирала, международните правни норми са с приоритет над националните правни норми в случай на колизия. При наличие на отношения с международен елемент се прилагат и нормите на Международното частно право, Кодекса на международното частно право, текстовете на договори и конвенции по които България е страна. България разполага с твърде детайлна двустранна договорна уредба на семейноправните отношения с международен елемент. Тя се съдържа в консулските конвенции и най-вече в договорите за правна помощ. В българското международно частно право са уредени следните групи брачни правоотношения с международен елемент: първо – сключване на брак (форма); второ – условия за встъпване в брак; трето – унищожаемост на брака; четвърто – лични и имуществени отношения между съпрузи, и пето – развод.

            Кодексът на международното право, в част ІІ, чл.6, ал.1 изисква за сключването на брак следното:

            – Бракът в Република България се сключва пред длъжностно лице по гражданското състояние, ако лицата, сключващи брак са български граждани или поне едно от лицата, които сключват брак, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

            – Брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това.

            – Брак между чужди граждани може да се сключи в Република България пред дипломатически или консулски представител на отечествената им държава, ако правото на тази държава допуска това.

            – Българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред местен компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по правото на държавата. 

            При сключването на брак практически са възможни следните хипотези, в които възникват отношения с международен елемент.

                                    Сключване на брак в България

            Желаещите да сключат брак помежду си в България биха могли да бъдат следните групи лица: първо – български гражданин и чужд гражданин; второ – двама чужди граждани, при което двамата могат да имат еднакво или различно чуждо гражданство; трето – български гражданин и лице без гражданство (апатрид); четвърто – чужд гражданин и лице без гражданство. Освен това както българският, така и чуждият гражданин биха могли да имат и друго, второ гражданство (на чужда държава – бипатриди).

                                     Сключване на брак в чужбина

            Желаещите да сключат помежду си брак в чужбина могат да бъдат следните групи лица: първо – двама български граждани; второ – български гражданин и чужд гражданин; трето – двама чужди граждани било с еднакво, било с различно чуждо гражданство; четвърто – български гражданин и лице без гражданство; пето – чужд гражданин и лице без гражданство. И тук е възможно както българският, така и чуждият гражданин да имат още едно или няколко гражданства на чужда държава. Освен това хипотезите на брак между двама чужди граждани и между чужд гражданин и лице без гражданство имат значение за нашето право само доколкото би възникнал въпрос за признаване на такъв брак в България.

            Условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака. За български гражданин, който сключва брак в чужбина и няма навършени 18 години, разрешението, което законът изисква, може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.

            Когато едното от лицата е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, бракът се сключва пред българско длъжностно лице по гражданското състояние и, ако приложимото чуждо отечествено право установява пречка за сключване на брак, която по българското право е несъвместима със свободата за сключване на брак, тази пречка не се зачита.

                                           Установяване липсата на пречки

            Чужд гражданин или лице без гражданство трябва да удостовери пред българския орган по гражданското състояние, че:

            – Неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен компетентен орган;

            – По неговото отечествено право няма пречки за сключване на брака.

            Ако сключите граждански брак в наше посолство или консулство, с лице-чужденец и неговото национално законодателство позволява това, процедурата по сключване на брак протича по реда, установен от българското законодателство – СК.

            Понеже рискувам да се впусна в подробностите на разглежданата материя, няма да продължа с възможностите, които биха възникнали по отношение на брака между български и чужди граждани, а ще премина конкретно към това, как да сключи брак български гражданин конкретно в Кралство Швеция.

            В Швеция един брак се счита за валиден по отношение на формата си, ако е валиден в държавата, в която е сключен (глава 1, член 7 от Закона за някои международни правоотношения във връзка с брака и настойничеството (1904:26 s. 1).

            Българските граждани, пребиваващи в Швеция могат да сключат брак при спазване изискванията на българското и местното законодателство /относно това дали местния закон позволява сключване на брак в дипломатическите представителства тази държава/. Възможно е да сключат брак две лица с българско гражданство, както и български гражданин с чужд гражданин, ако отечествения закон на чуждия гражданин позволява това. Редът и процедурата, по които това става, са уредени от нормите на българското международно частно семейно право, и нормите на влезлия в сила нов Семеен кодекс двустранни съглашения между България и съответната държава, в консулски конвенции, както и в договорите за правна помощ.

            Кралство Швеция признава сключване на брак между  шведски гражданин и български гражданин в посолството на България в Стокхолм само, ако предварително се изиска писмено съгласие от Министерство на правосъдието на Кралство Швеция.

            В тази връзка ще кажа, че в Дания. Датските власти не признават сключени бракове между датчани и български граждани в българското посолство в Копенхаген. Признават само такива сключени в посолствата на Швеция, Финландия, Норвегия.

            Когато желаещите да сключат брак са български граждани, пребиваващи в Швеция, те имат право на избор за начина, по който ще сторят това. Първата им възможност е да сключат брак пред българското дипломатическо и консулско представителство. Законът на Кралство Швеция позволява такъв ред на сключване на брак. В този случай са без значение разпоредбите, относно реда за сключване на брак на местната държава, тъй като ще се приложи българският закон. Българският закон ще се приложи и относно условията и пречките за брак. Правомощията на консула да изпълнява функции на длъжно лице по гражданското състояние се уреждат в консулски конвенции. Снабдяването с изискуемите се документи за сключване на брак, изрично посочени във влезлия в сила нов Семеен кодекс на Република България, става чрез българското посолство в Стокхолм, след посещение и лично заявяване на намерението да се сключи брак в посолството. Заплаща се съответно такса за тази услуга. Съгласно изискванията на новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 година, встъпващите в брак избират режим на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим. Ако встъпващите в брак са направили избор на имуществените си отношения, те трябва да направят обща декларация за избрания режим с нотариална заверка на подписите. Режимът на имуществените отношения се отбелязва в акта за сключване на граждански брак. Законовият режим на общност при имуществените отношения на встъпващите в брак се прилага, когато същите не са избрали режим на техните имуществени отношения или, ако са непълнолетни или ограничено запретени.

            Когато е избран законов режим на разделност встъпващите в брак представят обща декларация с нотариална заверка на подписите.

            При избран договорен режим, брачният договор се сключва лично от страните /не може чрез упълномощен представител/ в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Освен това имайте предвид, че в Посолството на Република България не могат да Ви изготвят предбрачни договори, тъй като нямат такива правомощия. Трябва да сте го изготвили предварително. Поради тази причина не е пречка, когато сключвате брак в Посолството на Република България в Стокхолм да изберете законов режим на общност, а впоследствие да направите брачен договор за уреждане на имуществените си отношения.

            При заварените бракове, новият Семеен кодекс предоставя възможност да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. Избраният брачен режим в този случай се вписва в графа „забележки” на съществуващия акт за сключен граждански брак.

            Ако няма избран режим, прилага се законовия режим на общност.

            Ако е сключен брачен договор от кандидатите да сключат брак, те представят удостоверение от нотариуса, относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие /наличието на брачен договор не е задължително условие при сключване на брака, тъй като такъв може да бъде сключен и в последващ етап в рамките на брака/.

            Желаещите да сключат брак в чужбина български граждани имат още една възможност- да сключат брак пред съответния местен орган и при спазване на формата, предписана от местния закон и при условие, че не противоречи на изискванията за признаване на брака от Република България. Бракът ще бъде сключен от местното лице, компетентно да извърши бракосъчетанието, по реда и процедурата, предписана от местния закон. Когато тези изисквания са спазени и бракът е валидно възникнал според законодателната уредба на съответната чужда държава, няма пречки той да бъде законно признат и в България. Разбира се, необходимо е и самата държава, където се сключва брака, да позволява сключването му от чужди граждани и от местно компетентно лице.

            Брак между български и шведски гражданин, когато българският гражданин има трайна връзка с България.

            В този случай може да се сключи брак или в България или в Швеция пред местен орган по бракосъчетание, тъй като Швеция не признава сключен брак на техни граждани в нашето посолство в Швеция, без писмено разрешение от Министерство на правосъдието на Кралство Швеция, но, ако такова е налице, не съществуват пречки в тази насока.

            Ако бракът се сключи в България, процедурата протича по изискванията на българския СК, като шведския гражданин следва да представи удостоверение за пречки, удостоверение за раждане и семейно положение, което да послужи за сключване на брак в чужбина, медицинско свидетелство. Документите следва да са заверени от компетентните органи на съответната страна, съобразно разпоредбите на  Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага 1961 година, към която Швеция се е присъединила, а в България влиза в сила от 30 април 2001  година. За българския гражданин се изискват документите, посочени в СК на Република България в сила от 2009 година.

            Ако бракът се сключва в Швеция пред местен орган по бракосъчетание, българският гражданин, относно документите за сключване на брак представя:

            1. Декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, която се заверява нотариално и следва да съдържа текст, че лицето не е в друг брак, няма роднински връзки с лицето с което ще сключва граждански брак по права и съребрена линия до четвърта степен.

            2. Медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;

            3. Удостоверение за семейно положение за сключване на брак  с чужденец в чужбина. Изважда се от общината по последното местожителство на българския граждани  в България. В съответните общини има готови формуляри, които се попълват.

                        Необходими документи за получаване на такъв документ:

            – Документ за самоличност;

            –  Заявление по образец;

            –  Документ за платена такса;

            –  Нотариално заверено пълномощно (в случаите на искане от друго лице).

            Срок за изпълнение: 7, 3, 1 ден.

          Такса: 5 лева за 7 дни, 7.50 лева за 3 дни и 10 лева за 1 ден. Сумите варират плюс-минус  за различните общини в България.

            Плаща се и такса за заверка за чужбина, като сумите варират пак за различните общини, затова няма да ги описвам. При заверката за чужбина на удостоверението следва да се напише пред властите на коя държава да послужи, както и да има правоъгълен щемпел за чужбина и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка лице.

В общините се предлагат формуляри от този вид заявление в България, като посочените от мен цени не са меродавни, предвид тяхното вариране в различните общини.

            Срок на валидност на удостоверението: 6 месеца.

            Документите трябва да се заверят /легализират/ в МВнР в България с „Апостил”. Шведските местни органи за сключване на брак не изискват документите да са преведени. Но, тъй като и в Швеция в държавните органи работят различно компетентни лица, за да не се получи така, че да дойдете тук и да се окаже, че заради някакви документални пропуски трябва да се връщате, стъпете на сигурно с оформянето на документите. Можете да се допитате и до МВнР, които ежедневно наблюдават измененията по отношение изискванията на документи.

            6. Личните карти /паспорти/ на лицата, които ще се женят.

            7. Лични карти /паспорти/ на свидетелите /над 18 годишни и да разбират български език/.

            СЪВЕТ: Сключвайте граждански брак в Кметствата в Швеция, а не религиозен, тъй като това ще Ви донесе повече емоции при признаването на брака в България /пък и ще трябва да губите време и в Посолството в Стокхолм/, независимо, че и двете форми на сключване на брак са признати в Швеция. За България изискуемата форма за брак е гражданският брак.

            След сключването на брака в Швеция, имате задължение в 6-месечен срок да представите удостоверението за сключен брак в общината в България, за да се отразят промените по гражданското ви състояние и имената в съответните регистри.

            Най-общо казано, когато и двамата желаещи да встъпят в брак са български граждани могат да се оженят в Посолството ни в Швеция като представят следните документи:

            Заявление до Консулската служба на Посолството на Република България в Стокхолм  – свободен текст.

            Удостоверения за  гражданско състояние за двамата кандидати за брак, получено от общината по местоживеене на лицата в България.

            Медицински свидетелства.

            Декларация за сключване на граждански брак.

            Паспорти на лицата сключващи брак.

            Паспорти на свидетелите.

            ПРЕДОСТАВЯМЕ за нагледно запознаване със съдържанието на една такава декларация за сключване на граждански брак в Посолството.

                                Може да я изтеглите оттук: Декларация за сключване на брак.doc

 

            Документите се представят  в Посолството в оригинал една седмица преди определената дата. Преди това, копия от документите може да се изпратят по пощата или по факса до Посолството.

            Подробности по церемонията, която е кратка се уточняват предварително в Посолството.

            Тъй като бракът се сключва в Посолството съгласно изискванията на новия Семеен кодекс на България, следва да изберете режим на имуществените отношения – законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим. Ако сте направили избор на имуществените си отношения, трябва да направите обща декларация за избрания режим с нотариална заверка на подписите. Режимът се отбелязва в акта за сключен граждански брак.

            Когато не сте избрали режим на имуществените отношения, се прилага законовият режим на общност. Той се прилага и за непълнолетни или ограничено запретени.

            Ако сте избрали законов режим на разделност при имуществените отношения, встъпващите в брак също представят декларация с нотариална заверка на подписите.

            При избран договорен режим, брачния договор се сключва лично от страните, в писмена форма, с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

            В посолството не може да се изготвя брачен договор, тъй като този орган няма правомощия в тази насока.

            Няма пречка, ако не можете в момента да се спрете на режим да останете на законов режим, а по-късно да направите брачен договор. Семейният кодекс предоставя възможност и на съпрузите по заварени бракове да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор, което се вписва в графа „забележки” на съществуващия акт за граждански брак.  

            Датата и часът за сключване на гражданския брак се определя най-малко 30 дни след подаване на заявлението за брак от страните.

            Брачната двойка получава от Посолството заверено фотокопие от Акта за сключен граждански брак и оригинално удостоверение за сключен граждански брак. При този начин на сключване на брак не се изисква регистрирането му в 6-месечен срок, както е, ако бракът е сключен пред местен орган на бракосъчетание на Швеция. Такава регистрация в България се изисква, ако бракът е сключен в Швеция. В този случай задължително се изисква регистрация на акта за граждански брак в България или обявяването му в Консулския отдел на Посолството на България в Швеция, с искане да бъде препратен в България за извършване на вписване. Трябва да се изиска от служителката, която провежда брачната церемония по сключване на брак в Швеция към оригиналното удостоверение за сключен граждански брак снабдено с апостил, да издаде и едно копие, защото при регистрацията в България взимат оригинала. Удостоверението за сключен граждански брак се превежда на български език от заклет преводач /такива има и към посолството в Швеция/ или се превежда в България. Преводът се заверява нотариално. Правите ксерокопие за себе си и от превода. С оригиналите на удостоверението за брак с апостил и оригинала на превода от заклетия преводач, заверено нотариално отивате в общината по постоянен, последен адрес на местоживеене в България.

            Ако при сключения в Швеция брак единият съпруг е български гражданин, а другия шведски, удостоверението за граждански брак се регистрира в България в общината по местоживеене на съпругът, който е български гражданин.

            Ако бракът е сключен в Швеция пред местен орган за бракосъчетание и двамата съпрузи са български граждани, то удостоверението за сключен граждански брак се регистрира в общината по местоживеене на съпруга в България.

            Гражданите могат да поискат Консулската служба при Посолството да препрати по служебен ред документите за извършване на вписването. Необходими документи :
            – молба, в която се посочват имената на сключилите брака, единни граждански номера или дати на раждане, постоянни адреси в България и адрес във Швеция; 
            – документи за самоличност; -оригинален пълен препис от акта за сключен граждански брак, удостоверяващ сключването на граждански брак придружен от заверен превод на български език от заклет преводач към Посолството.

            Когато бракът се сключва в България между български гражданин и шведски граждани, сключващите брак уведомяват длъжностното лице по гражданското състояние, че актът за граждански брак ще бъде регистриран в Швеция, който ще издаде акта в необходимата форма, с копие. Актът се заверява с апостил, превежда се на шведски език и се заверява от МВнР, после от Министерство на правосъдието на Швеция и се представя в Данъчната служба на Швеция по регистрацията на лицето-шведски гражданин. Представят се и документи за самоличност при посещение в Данъчната служба на Швеция.

Ето какво изисква и Законът за гражданската регистрация на България, изменен и публикуван в ДВ, брой 39, влязъл в сила на 20 май 2011 година.

             Актове за гражданското състояние на български граждани, съставени в чужбина.

            Чл. 69. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

            Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

            (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

            (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.

            (4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:

            1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;

            2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;

            3. са получени по дипломатически път /от Посолството например, когато там се сключва бракът/.

            Чл. 71. Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.

            Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България.

            (2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:

            1. за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата;

            2. за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата.

            Дойде ред да кажа нещо и за легализацията и заверката на документи от България за чужбина и обратно.

            Легализацията на документ е вид удостоверяване на автентичността и верността на документа. Прави се за документи, необходими за чужбина или издадени там. Легализациите на документи в България се извършват съгласно Правилника за легализациите , заверките и преводите на документи и други книжа и съгласно многообразието от наредби и други нормативни актове на различните ведомства.

            Легализацията представлява процес на свързани заверки в различните държавни или частни инстанции, като последната такава инстанция в България е отдел „Консулски отношения” към МВнР на Република България.

                                    Документи от България за чужбина

            Почти винаги официалните документи, предназначени за чужбина подлежат на легализация или удостоверяване на верността на направен превод. За целта е необходимо тези документи да преминат през редица различни заверки, удостоверяващи истинността им. Например, една декларация трябва да бъде в оригинал, заверена нотариално от декларатора, а след това заверена от Министерство на правосъдието, където нейната автентичност се установява с поставянето на т.нар. Апостил, съгласно конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове, сключена в Хага и известна като Хагската конвенция. Съгласно тази конвенция всички документи, идващи или заминаващи от и за страните ратифицирали Конвенцията, трябва да са снабдени с Апостил – печат, който се поставя от оторизираните за това власти в съответната държава. Това са обикновено Министерството на правосъдието, общинската и полицейски служби. След това съответния документ се превежда и превода му се заверява в Консулски отдел към Министерство на външните работи. По този начин документите ще бъдат признати в повечето страни, ратифицирали конвенцията, без допълнителни заверки.

            Съществува и друг режим на легализация на документи, предназначени за някои страни на основание т.нар. Договори за правна помощ, сключени между България и други страни. Според тези договори, за да бъде валиден даден документ в държавата, в която ще се използва, не е нужно да бъде поставен печат Апостил от Република България, но съществуват отделни случаи, в които, въпреки, че България има Договор за правна помощ със съответна държава, се налага поставянето на този печат Апостил. Например Франция не признава документи, които нямат Апостил.

                                    ДОКУМЕНТИ ОТ ЧУЖБИНА ЗА БЪЛГАРИЯ

            Всички официални документи, идващи от чужбина, според българските закони подлежат на легализация или удостоверяване верността на направения им превод. Преди няколко години България ратифицира Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове, но снабдени с Апостил от съответната държава на издаване.

            ДЪРЖАВИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ И документите за тези държави и обратно за тях са без Апостил:

            Австрия, Азербейджан, Алжир, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Йемен, Кипър, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Русия/без Литва, Латвия и Естония/, Сирия, Сърбия, Босна,Херцеговина, Словения, Хърватска, Словакия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция/въпреки това Франция не признава документи без Апостил/, Чехия.

            ДЪРЖАВИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ и ДОКУМЕНТИТЕ за тези държави са с Апостил.

            Австралия, Андора, Швеция, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Бахами, Белгия, Белиз, Ботсвана, Бруней, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Естония, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Китай/само за областите Хонг Конг и Макао/, Колумбия, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Малави, Малта, Маршалски острови, Мексико, Намибия, Нию, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Португалия, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд, Сент Кидс и Невис, Сейшели, Суринам, САЩ, Тонга, Тринидат и Тобаго, Турция, Фиджи, Холандия, Швейцария, Южна Африка, Япония.

            Така, че, когато трябва да се съобразявате какво и как да легализирате, можете да вземете предвид дадената информация.

            Тъй като с Кралство Швеция, България няма Договор за правна помощ, а само Договор за защита на класифицирана информация и са подписали Хагската конвенция и ред други договори, би следвало, съгласно Хагската конвенция да се изисква само Апостил, но сигурността да попадне човек на читав администратор е жив късмет, то най-добре е да не рискувате и да си направите навреме легализация на документите с Апостил и превод.

            Накрая, за всички, които искат да се ОЖЕНЯТ и това да е ПРИЯТНА ЕМОЦИЯ, прилагаме един полезен сайт на който можете да получите подробна информация, относно сключването на брак. Можете да позвъните и на посочените телефони. УСПЕХ!

                        http://www.stockholm.se/FamiljOmsorg/Vigsel/

 

                   СКЛЮЧВАНЕТО НА БРАК В ШВЕЦИЯ ДАВА ЛИ МИ ПРЕДИМСТВА?

            Това, къде ще се ожените, изобщо няма никакво значение по отношение на по-лесно получаване на документи в Швеция. Важното е поне един от двамата съпрузи да има документи, позволяващи му да живее в Швеция. Другият съпруг се присъединява към него.

            СЪВЕТ: Ако имате възможност по-добре е да сключите брака си в България, а после да се присъедините към Вашата половинка в Швеция.

            Пристигате в Швеция. В случай, че ще стоите само три месеца, не е необходимо да кандидатствате за никакви разрешения за пребиваване и личен идентификационен номер. Ако оставате при съпруга си толкова дълго – повече от 3 месеца, но не по-малко от 1 година, тогава ще трябва да се регистрирате в Migrationsverket .

            На работещите в Швеция, на самостоятелно заетите и на женените студенти в Швеция, на доставчици на услуги, на лица с достатъчно средства за издръжка на територията на Швеция, търсещи работа и с гаранция, че ще намерят такава за времето през което търсят, то членовете на техните семейства имат право да пребивават в Швеция за времето през което се търси работа и след като лицето започне да работи.

            Тук трябва да вметна какво разбира шведския закон под “членове на семейство” – съпруг респ. съпруга, деца до 18 години, а ако децата са с някакви здравословни проблеми /физически и психически отклонения от нормалното понятие за здраве/, деца до 21 години и над тази възраст, ако са зависими от финансовата издръжка на родителите си, поради физически или психически недъзи, тежки заболявания и се нуждаят от обгрижване в тази връзка и т.н., като законовата презумпция е, че те са хора, които не могат да се грижат сами за себе си.

            Родителите на работещите и пребиваващи в Кралство Швеция не се вместват в понятието  „лично семейство”, както и родителите на учащите се студенти, поради това не могат да кандидатстват за преместване по силата на семейна връзка с лицето, пребиваващо в Швеция, а трябва да кандидатстват на лично основание. Но родители, които са финансово зависими от своите деца, намират се в недобро и тежко здравословно състояние, поради което не са в състояние да се грижат сами за себе си, могат да бъдат считани като част от семейството и да искат пребиваване, поради преместване в Швеция в тази връзка. Представят се необходимите здравни документи при кандидатстването в Migrationsverket.

            Законът на Швеция за преместване  по силата на член от семейството НЕ третира като такива и онези, които са живели с лице, живеещо в Швеция само някакъв отрязък от време.

            Имайте предвид, че не винаги, когато дойдете в Швеция, плановете за женитба се осъществяват. Така рискувате да дойдете и съответно да се подложите на ред други процедури, твърде изтощителни и неводещи до очакван от Вас резултат. По друг начин стоят нещата и по-добри резултатите, когато имате свидетелство за сключен брак и идвайки в Швеция, трябва да се регистрирате в Migrationsverket .

            Регистрацията при хипотеза на присъединяващ се член на семейството става в Migrationsverket, където се попълва формуляр в срок до 3 месеца след влизането в страната, в който формуляр посочвате лицето към което се присъединявате с данните си, адрес в Швеция. Когато попълните този формуляр и приложите към него документите, които ще изброя по-долу /в копия/, въз основа на това от Migrationsverket ще Ви издадат удостоверение за регистрация, което ще получите на посочения от Вас адрес в Швеция. Сертификатът /удостоверението/ е валидно за неопределено време, не е необходимо да бъде подновявано и е валидно толкова дълго, колкото ще живеете в страната.

            Трябва да правите разлика между регистрация за пребиваване, която дава възможност да живеете нормално и законно и регистрация за постоянно пребиваване, което е друга работа. 

            За да бъдете регистриран като член на семейство на гражданин от ЕС, законно пребиваващ на територията на Швеция, шведите изискват да докажете, както те се изразява, че сте “достоен за това”, но както и да е, та трябва да представите в тази насока следните документи:

            – Копие от валиден паспорт или лична карта чрез които ще удостоверите ясно гражданството си.

            – Документ, показващ, че съпругът ви има право на пребиваване, като например копие от документите, удостоверяващи пребиваването му – копие от трудовия му договор, копие от договора за наемане на жилище, ако има закупено жилище в Швеция – копие от документа за покупка на жилището, банково извлечение за наличие на достатъчно средства, ако той няма трудов договор и е самонаето лице и т.н.  Въобще всички документи, които показват неговата трайна уседналост вече в Швеция и основанията за това.

            – Копие от удостоверението за сключен граждански брак или доказателства, че живеете заедно, но от дълги години /а това е много трудно доказуемо, защото в България, откъдето идвате Вие, няма регистрация на такива съжителства, а, ако нямате брак и дойдете в Швеция, твърде е възможно Migrationsverket да Ви откажат да Ви регистрират.

            – За тези, които имат деца, копие от акта за раждане на децата.

            – Удостоверение за регистрация от страната по произход /за другите хипотези при болни деца над 21 години и възрастни родители има други изисквания за кандидатстване/.

            Формуляр за регистрация за пребиваване в Швеция, но само, ако имате вече сключен брак може да подадете както от България по електронен път, така и на място в Швеция, но лично в Migrationsverket,   не по електронен път. По електронен път на място в Швеция можете да проверявате само резултатът от кандидатстването си. Формуляр за регистрация можете да намерите на сайта на Migrationsverket в раздел „Присъединяване на член от семейството за граждани на ЕС и ЕИП”.

            Ако не е наличен сключен граждански брак в България и нещата се случват в Швеция, всичко се проточва във времето, защото – тепърва ще организирате документи за сключване на брак /в този вариант, документите от България трябва да са ОК, защото и при процедура в Швеция, документи се носят от България/, а документите са с определени срокове. Тръгвайки от България подгответе документите в тази насока и бързо ги използвайте. После ще трябва около месец да чакате дата в Посолството за сключване на брак, после процедура по обявяване на брака от Швеция чрез Посолството в България в общината по местоживеене на съпругът и т.н.

            От друга страна, ако се разминете с идеята за сключване на брак в Швеция, освен, че емоционално ще се натоварите, ще трябва да се вместите в изискването да се регистрирате в Данъчната служба за получаване на  т.нар. ЕГН /персонален личен номер/ като преди това трябва да си намерите работа, а при липса на договор за работа или брак, много вероятно е да получите отказ от издаване на документи, да имате главоболия с Migrationsverket, намиране на квартира и т.н.