Регистрация на физически и юридически лица

Подновено 17 Април, 2012

РЕГИСТРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ В ШВЕЦИЯ като физически и юридически лица. Видове регистрации.

По шведското право, за работа, пребиваване и започване на бизнес в Швеция, се прилагат различни правила в зависимост от това, дали става въпрос за физическо или юридическо лице, дали физическото лице е гражданин на северна страна, гражданин на друга държава на ЕС/ЕИП, на трета страна, дали физическото или юридическото лице е регистрирано в друга страна на ЕС и ще развива дейност в Швеция или ще има клон, дали е с начална регистрация на фирмата по шведското законодателство и т.н..  Различно е законодателството и по отношение на регистрацията на едноличните търговци /предприемачи: и юридическите лица /дружества в партньорство – АД /ООД, които биват частни и публични/, командитни дружества и пр., юридическите лица с нестопанска цел. Едноличните търговци /предприемачи/ в Швеция не се считат от законодателството за юридическо лице. Те винаги са физическо лице и за тях се прилага регистрацията, която е за физическите лица, с допълнителна регистрация за F/FA/ данък в данъчната служба.

Българските граждани – физически лица имат право да работят и пребивават в Швеция без каквито и да било регистрации до 3 месеца.  При пребиваване повече от 3 месеца, се изисква да бъдат подадени документи за регистрация за право на пребиваване в „Имиграционния съвет”, съгласно  1 § на Закона за чужденците (2006:219) и Наредбата за чужденците на Кралство Швеция, които са приведени в съответствие с европейските правни норми, регламентиращи отношенията между страните – членки на ЕС. Тази регистрация е временна и се различава от неограниченото пребиваване – постоянно пребиваване. Последното се получава въз основа на 5-годишен непрекъснат престой в Швеция.

Работник или самостоятелно заети лица по смисъла на глава 3а. 3 § 1 Закона за чужденците  и Наредбата за чужденците на Кралство Швеция, запазват правото си на пребиваване, дори, ако страдат от временна неработоспособност, поради заболяване или злополука. Те запазват полученото право на пребиваване и, ако са работещи и принудително са останали без работа при трудов договор по-малък от 1 година за срок от шест месеца, съгласно Наредбата за чужденците (2011:408). Същото важи и за работници, които са започнали работа и по независещи от тях причини са я загубили през първите 12 месеца и са регистрирани като търсещи работа.

 Дете с гражданство на страна от ЕС, включително и българско такова, което е записано в признато учебно заведение в Швеция, което е получило право на пребиваване от родителя, запазва правото си на пребиваване, дори, ако родителя напусне Швеция или почине.

Не така стои въпросът със студентите в тази хипотеза. Те имат право на пребиваване само до изтичане срока на следването. След това трябва да регистрират право на пребиваване на друго основание.

Регистрацията се извършва в посочените две служби, когато:

1. Българските граждани са работници или търсят работа и имат реалната възможност да намерят.

2. Когато са записани студенти в шведските университети, колежи или средни училища.

3. Деца до 21 години.

4. Деца над 21 години, които са зависими от родителите си за издръжка или,  поради необходимост от полагане на специални грижи.

5. Придружаващи или присъединили се членове на семейства на български граждани /§ 2 Закон за чужденците/.          

6. В случаите, когато са заявили, че имат достатъчно собствени средства за личната си издръжка и тази на семействата им и пълна здравна осигуровка, които се прилагат в Швеция.

7. Когато са сключили брак с шведски гражданин или с лице с регистрация за право на пребиваване в Швеция.

8. Самостоятелно заети лица.

9. Родители, които са финансово зависими от децата си, живеещи в Швеция или се нуждаят от специални грижи.

Българските граждани в Швеция се регистрират в „Имиграционната служба” / Migrationsverket/ и Данъчната агенция /Skatteverket/ във всички случаи, освен,  когато:

1. Работят в Швеция, но пребивават в друга държава-членка на ЕС.

2. Веднъж седмично се завръщат в България.

3. Когато са регистрирани като търсещи работа безработни и са с регистрация за търсещи работа в Службата по заетостта / Arbetsförmedlingen/ в рамките на 3-те месеца.

4. Когато ползват посредничество на шведската Служба по заетостта за намиране на работа.

5. Когато са записани за курс на обучение в учебно заведение в Швеция за по-малко от 3 месеца.

Български граждани – самостоятелно заети лица с регистрирани фирми имат право на пребиваване до прекратяване дейността. Могат да продължат да живеят в Швеция след това на  друго основание.

 

Българските граждани – физически лица и юридически, се регистрират в Швеция в две служби, относно пребиваването си, извършване на стопанска дейност и относно данъчна обвързаност. Това са  Migrationsverket /”Имиграционен съвет”/ и Skatteverket /„Данъчна агенция”/.

 

РЕГИСТРАЦИЯ В „ИМИГРАЦИОННИЯ СЪВЕТ” /MIGRATIONSVERKET/

Заявления могат да бъдат подавани в най-близкото Mirgrationsverkskontor.

Разрешенията, които издава тази служба са за временно и неопределено време /постоянно пребиваване/. Като постоянното пребиваване се получава след престой в Швеция 5 години. Срокът на престой на чужди граждани в Швеция се  изчислява, като се взема предвид времето на отсъствие или пътувания от страната, ако има такива.

Регистрацията в „Имиграционния съвет”,  може да се извърши, в зависимост от целта на пребиваване на няколко основания:

– Като физическо лице, наето на трудов договор.

– Като  лице със собствени средства.

– Като самостоятелно заето лице.

– Като студент.

– Като присъединяващ се член на семейство на български гражданин с право на пребиваване в Швеция въз основа на регистрация.

– Сключване  на брак.

– Студенти, включително учащи в средните училища.

– Зависими от издръжката на родители или деца на български гражданин, живеещ и регистриран в Швеция.

Българските граждани – физически лица имат право да работят в Швеция като наети или самостоятелно заети лица /еднолични търговци, които по шведското законодателство не се считат за юридически лица/, без да кандидатстват за специално разрешение за работа или за пребиваване, каквото например е изискването за гражданите на трети страни. Българските граждани следва да извършат само процедура по регистрация /uppеhållsrätt/ в „Имиграционния съвет”, ако възнамеряват да работят по оферта, работят по трудов договор или се обучават в университет, колеж или средно училище за срок повече от 3 месеца. Следователно, те могат да започнат работа веднага след пристигането си и да работят спокойно, ако са наети на работа в рамките на 3 месеца. Тъй като Законът за чужденците на Кралство Швеция, обаче изрично предпоставя трите месеца без регистриране като максимален срок на ориентация и включване на лицата в трудова заетост, то няма пречки процедурата по регистрация на наети по трудов договор или по оферта да бъде предприета в рамките на 3-те месеца, а да не се изчаква изтичането им. Защо? Защото и самият Закон за чужденците посочва „извършват регистрация в „Имиграционния съвет” в рамките на 3 месеца след влизането в страната” и защото, ако не сте снабдени с решение за пребиваване въз основа на регистрация /uppеhållsrätt/ с което „Имиграционния съвет” /Migrationsverket/ се произнася, има опасност работодателят, който е наел български гражданин, да го отстрани от изпълняване на задълженията по един трудов договор, а е твърде възможно да загуби и работата си – въпрос на действие от страна на работодателя. Неподаването на заявление за регистрация в „Имиграционната служба” и изтичането на 3 месеца, предполага незаконно пребиваване в Швеция.

            Регистрация на български граждани, които идват в Швеция по оферта за работа.

            Изискването е, офертата за работа да позволява на българския гражданин да се издържа и заплатата, застрахователните и други трудови условия да са по-лоши от условията, наложени от шведските колективни трудови договори или практики в съответната професия или отрасъл. С една дума – швед да не е заинтересуван от подобна оферта за работа.

Българските граждани с оферти за работа за повече от 3 месеца, представят при регистрацията си в „Миграционния съвет” следните документи:

1. Попълва се формуляр /форма/ 140 011 /аналог на този формуляр на английски език е 141 011/, който е на разположение в „Миграционния съвет” при лично посещение или на интернет страницата на тази служба. Към посочената форма се прикрепят копия от български задграничен паспорт или лична карта, чийто срок не е изтекъл и до изтичането му остават поне 3 месеца /за предпочитане е да се представи паспорт/,

2. Писмо от работодателя, който е направил офертата на българския гражданин за работа. В писмото се описва името на работодателя направил офертата, адрес, телефон за връзка, описание на работата за която е направена офертата, срока на изпълнение, седмичното работно време в часове, какво ще е заплащането, какви ще са осигуровките.

3. Прикрепя се Европейска здравноосигурителна карта, тъй като се касае за оферта и българският гражданин все още не е сключил  договор с работодателя-оферент, въз основа на който ще му бъдат правени здравни осигуровки в Швеция. Не е изключено офертата да обхваща например 4 – 5 месеца и тогава лицето се оказва в хипотезата, че трябва да се регистрира, понеже ще е с престой повече от 3 месеца, а пък, ако работодателят – оферент му плаща здравната осигуровка за тези 4 -5 месеци, тя няма да покрие изискването, което се поставя от  закона, същата да покрива едногодишен период.

4. Адрес в Швеция въз основа на договор за наем, ако има сключен такъв /желателно е/. Ако нямате такъв адрес, то не бива да се притеснявате, защото имиграционната служба ще се свърже с работодателя – оферент, а Вие може да наемете пощенска кутия, посредством която да получавате кореспонденцията от държавната администрация.

Регистрация на български граждани, които имат вече сключен трудов договор с шведски работодател или с друг чужд работодател, но с установена дейност в Швеция:

1. Попълват формуляр 140 011/на англ.език 141 011/, който е за регистрация на пребиваване на граждани на страни от ЕС. Към формуляра се прикрепват:

2. Копия от лични документи, идентифициращи самоличността и гражданството – валиден като срок български задграничен паспорт или лична карта до края на изтичането на срока на които да има поне 3 месеца.

3. Сертификат за заетост по образец, попълнен от работодателя – това е формуляр 227 021. Формулярът може да се вземе от „Миграционния съвет” при лично посещение там или да се намери на сайта. Сертификатът се попълва от работодателя с данни, относно име, адрес и телефон за връзка с работодателя, вида на наемане на лицето – безсрочно или временно, брой на часовете на заетост за седмица – пълно или непълно работно време, за каква работа, каква заплата ще му бъде изплащана, какви осигуровки се правят от страна на работодателя, фишове за получени заплати, желателно е да са поне за 3 месеца назад.

Договор за наемане на жилище в Швеция, във връзка с удостоверяване на актуален адрес за кореспонденция. Ако кандидатствате за регистрация по Интернет, се изисква имейл на който имиграционния съвет да се свързва с кандидата.

В случай, че работодателят откаже да попълни такъв сертификат, можете да поискате писмо от него, в чието изложение той да включи изброените по-горе пунктове, удостоверяващи трудовата заетост и нейния характер или да се представи трудов договор подписан от работодателя и наетото лице,, съдържащ всички елементи изброени по-горе като съдържание на работодателския сертификат.  

Ако и с такова не се сдобиете, прилагате трудов договор, който показва наличие на трудовоправоотношение /не забравяйте, че трудовият договор трябва да е двустранно подписан/, фишове за изплатени заплати най-малко 3 на брой.

„Миграционният съвет” ще се свърже с работодателя при всички положения.

Така подготвените документи – формуляр 140011, сертификат 227021/или писмо от работодател, или трудов договор и фишове за заплата/, документите за самоличност, договор за жилище, /въпросник, ако е със семейството си в Швеция и документите, описани по-горе за прикрепяне към въпросника/ се прикрепят и се депозират в „Имиграционната служба”.  Образува се преписка, която се обработва. Движението на преписката може да се проследи на интернет страницата на „Имиграционния съвет”.

 

Лица – с гражданство, различно от българското, които имат разрешение за постоянно пребиваване в България, но не са граждани на ЕС, могат да  се регистрират за разрешение за пребиваване с документите, които се изискват за самите български граждани – документи за самоличност, акт от България с който е разрешено постоянно пребиваване в България, за де се види от шведските власти основанието. Тези лица попълват в „Миграционния съвет” формуляр наречен „заявление за пребиваване на лица със статут на постоянно пребиваващи в друга държава на ЕС – формуляр 136011 или /англ.език 137011/. Попълват въпросник 222021, ако сте със съпругата и децата си в Швеция..

 

Регистрация за български граждани, получили право на пребиваване в друга скандинавска страна може да не бъде извършена в „Миграционния съвет” до 1 година от влизането им в Швеция. След този срок, лицата се регистрират в тази служба.

Регистрация на български граждани, които са придобили гражданство от друга скандинавска страна, не се регистрират в имиграционната служба на Швеция. Те работят и пребивават без регистрация.

 

 Регистрация в „Миграционния съвет” /миграционна служба/ на лица със собствени средства и техните семейства.

Правото на пребиваване се предоставя на тези, които “… има достатъчно активи, за да не бъдат в тежест на социалното подпомагане по време на престоя им …” – формулировката е дадена в Глава 3a, 3, § 4 от Закона за чужденците и член 7.1  и в Глава 8. § 2, ал. 3 от Закона за чужденците.

Освен да имат достатъчно средства за препитание, българските граждани със собствени средства и членовете на техните семейства, следва да имат пълна здравна осигуровка или застраховка за себе си и членовете на семейството, които се прилагат в Швеция (глава 3а 3, § 4 от Закона за чужденците). За здравно осигуряване размерът на базовата цена за 2011 година на тези средства  е  била 42 800 SEK, а за 2012 година базовата цена е 44 000 SEК.

Попълва се формуляр 14001 и към него се прикрепя:

Задграничен български паспорт или лична карта от които да се вижда националността, който е в срок на валидност /ако сте със семейството си другият съпруг също попълва формуляр 140011 и се прикрепят копия от неговите паспорт или лична карта, свидетелство за сключен брак, акт за раждане на деца/.

Европейска здравноосигурителна карта или здравна застраховка за себе си, удостоверяваща, че сте здравно осигурени за едногодишен период от време/ако сте придружен от  семейството си за всеки член отделна, обхващащи срок 1 година/.

Представят документ за налични достатъчно средства за издръжка  – удостоверение или банково извлечение от банкова сметка за средствата, намиращи се там от банка в България или от банка на страната, където последно е живяло лицето. Доходът трябва да е в такъв размер, че да осигурява препитанието на лицето за една година напред, както и за всеки член от семейството му за същия срок.

Ако друго лице ще осигури средствата, то трябва да бъде представен документ, удостоверяващ, че лицето има средства за това /съответно банково удостоверение за налични средства за лицето/. Изискването е лицето, което ще осигурява вместо вас средствата, да живее в Швеция – шведски гражданин или лице със съответните правнорегламентирани регистрации.

Какво означава необходими средства за препитание на едно лице със собствени средства /за издръжка/? В Шведския закон никъде не се посочва точно каква е сумата, която се иска от имиграционната служба за регистрация на лица със собствени средства, което дава възможност за спекулиране с този показател. Казват „достатъчно средства”, а не „минимално необходими средства”, което поставя българските граждани в положение да не могат да преценят какво се изисква от тях. А може би това е идеята на властите за ограничаване на имиграционните потоци?  Ето така, на практика прокламацията на Съвета на Европа за недопускане на дискриминация се заобикаля и намира своята ниша за проявление.

За Ваша информация ще посочим, че необходимите средства за препитание на един човек на месец в Швеция за миналата 2011 година са 8 820 SEK или 1000.75 евро и изчислени примерно при обменен курс 1 SEK=0.1135 EUR. Тази сума включва храна, облекло, хигиена, здраве, спорт, коли, развлекателни дейности, местен транспорт, застраховка, електричество, телефон и така нататък. В тази сума не се включват средствата за плащане на наем на наето жилище, както и никакви други разходи като например средства за почивка, подаръци и тем подобни, защото, ако се сложат и такива разходи, сумата за месец за човек, ще възлезе някъде на 13 160 SEK. За миналата 2011 година средно цените на наемите за жилище с 3 стаи месечно възлиза на 5775 SEK. Следователно при една проста аритметична операция, ако към средствата за препитание прибавим и цената на наем за жилище, се получава, че  общата сума месечно за препитание и жилище на едно лице е 14 595 SEK за най-неотложните разходи. Годишната сума възлиза на 58 380 SEK. Превърнете тази сума в шведски крони в еврово изражение и ще получите обща представа колко евро пари трябва да имате в личните си сметки за година. Имайте предвид, че „Миграционния съвет” при регистрация за пребиваване в Швеция на база „лице със собствени средства” изисква средствата за препитание да са достатъчни, че да осигурят възможност на лицето да се препитава за срок 1 година. Ако лицето се мести със семейството си, трябва да има средства и за всеки член от семейството. Така, че всички, които желаят да се възползват от този вид регистрация в „Миграционния съвет” могат да пресметнат приблизително какви средства трябва да имат по личните си сметки, които да им стигнат за една година напред. Няма да коментираме, че изискваните средства за препитание по отношение на чужденците са и завишени. Като пример посочваме, че едно безработно лице от А-касата получава 320 SEK месечно, но пък съобразете, че шведите са си шведи и си ползват всички облаги от тяхната социалноосигурителна система, която за българските граждани, поне в началото на пристигането им е неприложима по различни причини. Иначе в Швеция един човек би могъл да преживее вероятно и с по-малко средства, но, тъй като за българите, които искат да се регистрират като лица със собствени средства летвата ще е вдигната повече, затова и ние си позволяваме да дадем този пример. Затова нашият скромен съвет е – наберете сума лично за Вас, регистрирайте се, вземете си документите, намерете работа, която да гарантира доходите Ви, а после вземете съпрузи и деца. Примерът за достатъчното средства е само примерен и за ориентация, като не се ангажираме с промени, които биха настъпили.

            Регистрация в „Миграционния съвет” за български студенти в Швеция:

Попълва се формуляр 140011.

Прилагат към формуляра писмо от университет или колеж признат в Швеция с което се удостоверява, че ще се обучават там и то на пълен ден на обучение.

Европейска здравноосигурителна карта.

За студентите от страни от ЕС не се изисква да декларират за налични средства за обучение, тъй като не заплащат такси в университетите, в който са се записали в Швеция.

Възможно е обаче, „Миграционния съвет” да поиска попълване на декларация, че са налице необходими средства за издръжка. Това е преценка на служителя, който ще обслужи преписката. Няма да е излишно да имате в себе си такъв документ.

 

Записалите някакви курсове студенти за период по-кратък от 3 месеца, не се регистрират.

 

Регистрация на присъединяващи се членове от семейството на български гражданин с регистрация за пребиваване в Швеция.

Членовете на семейството на български граждани, които имат право на пребиваване в Швеция като работници, предприемачи, доставчици на услуги, студенти, или лица, с достатъчно средства за издръжка, имат право на пребиваване.

За присъединяване на член от семейството, който е гражданин на ЕС е достатъчно приемащото лице, което е в Швеция да има разрешение за пребиваване само въз основа на регистрация.

Ако се присъединява член на семейство /родител/, който е извън страните от ЕС, се изисква приемащото лице в Швеция да има разрешение за постоянно пребиваване, обаче, ако се присъединява дете, което е с гражданство на страна, извън ЕС, е под 18 години и не е в брак, но майката има разрешение за пребиваване въз основа на регистрация, то няма проблем детето да се присъедини.

Членовете на семейството включват следните категории лица:

Съпрузи и регистрирани партньори /за нас българите е трудно да докажем, че сме живели без сключен брак, тъй като в България такива партньорства не се регистрират, но шведският закон го допуска като възможност. Ако приятелката/лят Ви има намерение да дойде в Швеция, за да живеете заедно, няма да може да се регистрира за пребиваване/. Това е така, тъй като шведският закон изисква да се докаже, че сте живели заедно в България до пристигането в Швеция и то определен период /не по-малко от 2-3 години/, а по българските закони живот на съпружески начала не се регистрира и няма как да се сдобиете с доказателство в тази насока за послужване пред шведските власти.

Деца под 21-годишна възраст или по-големи деца, които са зависими от родителите за тяхната издръжка или имат нужда от специални грижи.

Регистрацията на член от семейството в имиграционната служба се извършва в рамките на 3 месеца. Изчакването на решението на имиграционната служба може понякога да се забави, което трябва да имате предвид.

Попълва се формуляр 140 011 /на англ.език 141 011/. Към него се прикрепят:

1. Копие на валиден паспорт или лична карта от които да е видно гражданството.

2. Документ, показващ, че съпругът към когото се присъединявате има право на пребиваване.

3. Удостоверение за налични средства от труд или удостоверение от банка в Швеция, че съпругът, живеещ тук има достатъчно средства да осигури издръжка.

4. Свидетелство за брак.

5. Удостоверение за раждане на деца.

 Когато към български гражданин с право на пребиваване в Швеция се присъединяват родител или дете над 21 години, които са зависими от издръжка или специални грижи, се представят и доказателства, че им се дава и те са получавали и получават финансова подкрепа от българския гражданин, живеещ в Швеция – банкови извлечения за преводи на парични средства, документи за инвалидност.

Ако сте живели в България на съпружески начала с някого, който е в Швеция с право на пребиваване и имате дете, то в Швеция ще може да се регистрира като член на семейството само детето, но не и партньорът и то при положение, че родителят в Швеция упражнява родителските права над детето или при положение, че другият родител е в невъзможност да се грижи за детето, поради наличие на здравословни проблеми, които не позволяват да осигури финансово обезпечение на детето.

В тази хипотеза при нормални обстоятелства на развитие на връзката, регистрация за пребиваване в Швеция на партньор може да се извърши само след сключване на брак и то не, защото шведската страна не признава съжителството в партньорство, а защото българските граждани няма как да докажат, че такова съществува.

Ако се присъединявате като съпруг на студент се попълва също формулярът, посочен по-горе, документите в т.1, т.2, т. 4 и т.5, както и писмо от университет от което да е видно, че срокът на обучение не е завършил, удостоверение от банка, че студентът в Швеция към когото става присъединяването има достатъчно средства да поеме издръжката на присъединяващия се член от семейството и доказателство за пълно здравноосигурително покритие за всеки от присъединяващите се членове.

Като член на семейство на български гражданин може да се присъедини и такъв, който е с гражданство на държава, извън ЕС – на Глава 3а. § 2 чужденците Закон (2006:716). Необходим е валиден паспорт и виза. Съпруг, който се присъединява като член на семейство на български гражданин, ако няма придобито българско гражданство по натурализация, защото е възможно и въпреки наличието на брак, съпругът да е запазил гражданството си по произход  и да е само с право на постоянно пребиваване в България трябва да има паспорт и виза.

За такива семейства, присъединяващите се членове попълват:

Формуляр 144 011

Въпросник 222021

Прилагат виза/когато нямат българско гражданство/ и снимки.

Издава им се карта за пребиваване

Граждани на трети страни – членове на семейство на български гражданин  по смисъла на Глава 3а. § 2 чужденците Закон (2006:716) според изменението от 2011 година,  запазват правото си на пребиваване, ако  лицето, от когото получава правото си на пребиваване почине и останалият жив член е пребивавал най-малко 1 година в Швеция. Съпруг с гражданство от страна извън ЕС член на семейство на български гражданин също запазва правото си на пребиваване в Швеция при смърт на другия съпруг, развод, унищожаване на брака при същото изискване за пребиваване в страната.

Граждани на трети страни – членове на семейство на български гражданин  по смисъла на Глава 3а. § 2 чужденците Закон (2005:716) запазват правото си на пребиваване, ако връзката на лицето, от когото получава правото си на пребиваване почине и останалият жив член е пребивавал най-малко 1 година в Швеция. Съпруг с гражданство от страна извън ЕС член на семейство на български гражданин също запазва правото си на пребиваване в Швеция при смърт на другия съпруг, развод, унищожаване на брака.

 

Регистрация на български граждани, сключили брак с шведски гражданин

Представя се при регистрацията акт за сключен брак  и се попълва въпросник 222021.

 

Регистрация в „Миграционния съвет” на т.нар. „незаконно пребиваващи” в Швеция български граждани.

Дори в случай, че български гражданин е живял незаконно в Швеция в продължение на няколко години, той ще получи право да пребивава Швеция по силата на регистрация в „Миграционния съвет”, ако бъде нает на работа, т.е. да представи всички онези документи, които ние изброихме по-горе за наетите на работа български граждани в Швеция.

На практика лице, намиращо се в тази хипотеза е извършило нарушение, като е живяло в Швеция без регистриране в имиграционната служба и може да бъде глобено, но да му се откаже регистриране на право на пребиваване може само в случай, че лицето е заплаха за обществения ред и общественото здраве на страната. В останалите случаи няма пречка да бъде направена такава регистрация.

Само на основание нерегистриране, не може да бъде експулсирано, а глобено. Това е така, защото според Закона за чужденците, свободата на един чужденец не може да се ограничава повече, отколкото е необходимо във всеки отделен случай.

 „Миграционният съвет” може да откаже регистрация, ако са налице данни, че кандидатстващото лице представлява заплаха за обществения ред и общественото здраве, като: лице, поставено под карантина, туберколозно болно, сифилис, други инфекциозни болести и паразитни заболявания, заболявания и увреждания, които могат да застрашат обществеността като злоупотреба с наркотици, психоза, халюцинации.

Български граждани, които са изпаднали в положението спрямо тях да бъде предприета процедура по експулсиране въз основа на решение и заповед на „Миграционния съвет” могат да обжалват решението на имиграционната служба по реда на § 22 Закона за административното производство. Съгласно § 23, обжалването на решението се прави в писмена форма и се подава до органа, който е издал заповедта – „Имиграционния съвет”. Жалбата трябва да бъде депозирана в тази служба в рамките на 3 седмици от датата на получаване на решението за експулсиране.

 

Намирате ли се в привилегировано положение за регистриране в „Имиграционния съвет” на база покупка на недвижим имот в Швеция?

Покупка на недвижим имот, като къща или апартамент, не е причина да се получи разрешение за пребиваване съгласно Закона за чужденците.

 

Мога ли да получа регистрация в имиграционната служба, ако съм брат/сестра на български гражданин, който е със статут на постоянно пребиваващ /не регистриран/?

Би могло да се получи такова разрешение за пребиваване въз основа на регистрация, но условието е да сте живели в едно домакинство непосредствено преди преместване на лицето в Швеция. В тези случаи въпросът стои на кантар. Освен това трябва да сте в кръвно родство, а не доведени или заварени сестри и братя.

 

Регистрация в „Миграционния съвет” на самостоятелно заети лица – еднолични търговци, включени в дружества в партньорство и регистрирали такива, считани по шведското право за юридически лица /дружества с ограничена отговорност, командитни дружества и пр./

За регистрация в имиграционната служба се изискват доказателства, че самостоятелно заетото лице е започнало или възнамерява да започне бизнес, дори и той да не е започнал да дава резултати. В този случай, ако възнамерявате да започнете бизнес, но не сте създали своя фирма, но сте в процес, ще трябва да представите пред имиграционните власти разработен бизнес план и доказателство, че сте подали в Националната служба за регистрации на фирми, заявление за регистрация, договор за наето жилище/едноличните предприемачи/ или сграда за бизнес дейност.

За работещи фирми на български граждани, независимо от правната форма на регистрация, се подготвят следните документи:

Попълнен формуляр 140011.

Копие от регистрацията на фирмата, от който се вижда адрес на управление и лицата представляващи фирмата, съответно телефони за връзка /или документи, показващи предприети действия за регистриране на бизнес – бизнес план, доказателство за квалификация, свързана с бизнеса, който ще се развива и т.н.

Доказателство, че сте регистрирани в данъчната служба за F-данък /корпоративен данък, който е задължителен за всички фирми/ или FA-данък и SA-данък /зависи от дружеството/.

Документи за самоличност – паспорт или лична карта от които да е видна националността.

Документи за квалификация – какво е Вашето образование, която е от значение за дружеството, например, обучение в професията nyföretagarutbildning и др.

Какъв е вашия собствен опит в индустрията и професията – колко клиенти ще ползват услугите на фирмата /най-малко 1/.

Разписки или фактури за закупени материали.

Доказателства, че са регистрирани по ДДС и като работодател с Skatteverket /Данъчната агенция/.

Маркетингов план за компания.

Договор за наети помещения в които ще се извършва дейността / или доказателства, че сте закупили недвижим имот в който ще развивате стопанската си дейност/.

 

Регистрация на предприемачите, които извършват дейност като еднолични търговци – те не се считат за юридически лица по шведския закон. Те се регистрират с формуляр 14011 и представят доказателство, че са регистрирани за F-данък.

 От тях се изисква при регистрация в „Миграционния съвет” следното:

Попълнен формуляр 140011

Копие от паспорт или лична карта /с валиден срок/.

Доказателство за регистрация за F-данък /FA-данък/ в Данъчната агенция. F-данъкът се използва при бизнес операции. Поначало шведското право не изисква от едноличните търговци да регистрират фирмите си в Регистрационната служба, а само да ангажират име под което да работят, но се регистрират за F-данък /корпоративен данък, данъчна декларация за предварителен данък, платена от тези, които извършват стопанска дейност, включва лично плащане на общинските данъци, данък върху доходите и социални осигуровки/ в Данъчната агенция.

Договор за наето жилище, тъй като законът допуска едноличните предприемачи да извършват дейност и от дома си или договор за наето помещение /зависи от дейността, която ще извършва предприемачът едноличен търговец/. Поначало шведското право не изисква от едноличните търговци и да регистрират фирми, а само да ангажират име под което да работят, но се регистрират за F-данък /корпоративен данък, данъчна декларация за предварителен данък, платена от тези, които извършват стопанска дейност, включва лично плащане на общинските данъци, данък върху доходите и социални осигуровки/.

За предприемачите еднолични търговци няма пречка също да бъдат регистрирани по ДДС и като работодатели. Те също имат право да наемат служители, но да не е съпруг.

 

Ако сте партньор в партньорско дружество – събирателно или командитно, които са юридически лица по смисъла на шведския закон, трябва да сте регистриран в Данъчната агенция за F-данък, но, в някои случаи някои предприятия не могат да бъдат квалифицирани за този данък и тогава трябва да сте се регистрирали за A-данък  – специален данък /или т.нар SА-данък/. Това е регистрация в данъчната институция за плащате данъци и национални осигурителни вноски върху своя дял от печалбите чрез SA-данъци. SA-данъкът също е предварителен данък, както и F-данъка. За SA-данък се регистрират и всички чуждестранни работодатели, без място на стопанска дейност в Швеция и който сами трябва да плащат данъците си и социалните осигуровки в Швеция.

Попълва се формуляр 140011.

Копие от решение за регистрация на фирмата, от който да са видни седалище и адрес на управление, телефони за връзка.

Регистрация в Данъчната агенция за F-данък.

Регистрация за ДДС и работодател.

Разписки или фактури за закупени материали.

Документи за самоличност – паспорт или лична карта /с валиден срок/.

Договор за наети помещения в които ще се извършва стопанската дейност/ или доказателства, че сте закупили недвижим имот в който ще развивате стопанска дейност/.

 

Регистрация на самостоятелно заетото лице, което ще предоставя услуги.

1. Изисква се попълване отново на формуляр 140011

2. Представяне на договор за възлагане на услугата или договор, изобщо документ който ще показва какъв ще е характера на услугата и за колко време. Ако възложителя в договора не се ангажира със здравното Ви осигуряване и ангажираността ще продължи до 1 година, представяте Европейска здравноосигурителна карта, тъй като тя важи за 1 година, точно толкова, колкото изискват и в „Миграционния съвет”.

 

„Миграционният съвет” би трябвало да излезе с решение за пребиваване по заявената регистрация в рамките на 14 дни, въз основа на което се издава удостоверение за пребиваване, но обикновено това не се случва под претекст „голям брой преписки” в тази служба и невъзможност за  произнасяне в срок.

За това и съвет за нашите сънародници е, да започнат процедура пред „Миграционния съвет” още при пристигането си, за което няма забрана, но при условие, че отговаряте на някое от условията посочени по-горе в изложението.

 

Ако не получите решение на „Миграционния съвет” по преписката си в този 14-дневен срок, не изпадайте в ужас и отчаяние, че ще бъдете експулсирани от Швеция за България. Вие сте подали документите навреме, така че непроизнасянето на миграционната служба не е предпоставка да бъдете експулсиран /това е принудително извеждане в най-кратък срок на чужденец/, тъй като няма постановено решение за отказ за право на пребиваване въз основа на регистрация от миграционната служба и издадена заповед за експулсиране от същата или от миграционния съд, въз основа на която да се извърши експулсиране. При това решението и заповедта за експулсиране трябва да са издадени на езика, който българският гражданин разбира и да му е дадено първо срок доброволно да напусне страната. Едва след това могат да се предприеме принудително отстраняване.

 

Решенията на „Миграционният съвет” могат да се обжалват в 3-седмичен срок от узнаването пред окръжните административни съдилища в Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг. Това е така, защото административните съдилища, разглеждащи въпросите, свързани с имиграционната служба в Швеция са разделени на три т.нар. „райони”.

Административният съд в Стокхолм обхваща областите: Stockholm, Uppsala, Södermanland, Gotland, Västmanland, Dalarna, SWE, Jämtland, Västernorrlands, Västerbotten и Norrbotten.

            Административният съд в Малмьо обхваща областите: Skåne, Blekinge, Småland , SWE, Каlmar и Östergötland.

            Административният съд  в Гьотеборг  обхваща областите, SWE, SWE, Värmland и Örebro.

 

В случай, че не сте доволни от решението на „Миграционния съвет”, можете да го обжалвате, като адресирате жалбата си до тази институция. Тя ще преразгледа случая отново. Ако пак нещата не са така, както мислите, че трябва да бъдат и, че са нарушени правата Ви за регистрация на пребиваване, след това можете да се обърнете към съответния имиграционен съд към административните съдилища в Стокхолм, Малмьо, Гьотеборг.

 

 

Адресите на тези съдилища са:

В Стокхолм: Besöksadress, Tegeluddsvägen 1, 11541 Stockholm, Postadress                        Förvaltningsrätten I Stockholm, 115 76 Stockholm. Tel: 08-561 680 00

 

В Малмьо: Besöksadress,  Kalendegatan 1, 211 35 Malmö, Postadress Box 4522, 203 20 Malmö. Tel: 040-35 35 00.

 

В Гьотеборг: Postadress Box 53197, 400 15 Göteborg, Besöksadress Sten Sturegatan 14,   411 39 Göteborg. Tel: 031-732 70 00

 

Туристи, които ще останат в Швеция повече от 3 месеца, само уведомяват полицейските органи по местоотсядане.

 

 

РЕГИСТРАЦИЯ В ДАНЪЧНАТА АГЕНЦИЯ

 Кога и как да се регистрират българските граждани в Данъчната агенция на съответното място, където ще се установят в Швеция?  Какви документи се изискват?

Имайте предвид, че, ако поне веднъж седмично се връщате в България, но работите в Швеция, не се изисква да се регистрирате.

Не се регистрират българските граждани, които пребивават в Швеция за лечение, освен, ако то не продължи един по-дълъг период от време. В този случай ще трябва да вземат разрешение за лечение в Швеция като гражданин на страна от ЕС.

Не се регистрират търсещите в Швеция работа безработни български граждани , регистрирани в Службата по заетостта в рамките на 3 месеца, както и ползващи услугите на Arbetsförmedlingen /Службата по заетостта/  за намиране на работа.

Не се регистрират студентите в курсове до 3 месеца.

Не се регистрират в данъчната служба български граждани до 16 години /ако работят или имат капиталов доход, се регистрират данъчно и подават декларации в този смисъл/.

При пристигане в Швеция, можете да се регистрирате в данъчната служба като лице със собствени средства, като работещо лице, като лице с оферта за работа от шведски работодател или работодател, чиято стопанска дейност е установена в Швеция, или като самостоятелно заето лице, което възнамерява да развива бизнес и да регистрира в Швеция компания. Достатъчно е да имате такова намерение, да започнете действия по регистрация или да сте партньор в регистрирана фирма. Въобще и в Данъчната агенция и в Миграционния съвет, основно правило за регистрация е да си трудово ангажиран, да учиш или да имаш достатъчно средства за издръжката си, за да не се тежи на шведската социалноосигурителна система и да се плащат данъци.

В зависимост от целта за която сте дошли в Швеция, за регистрацията в данъчната служба, представяте следните документи:

Регистрация на български граждани със собствени средства

Подават се следните документи:

1. Документи за самоличност, установяващи самоличността и националността  – лична карта, български задграничен паспорт.

2. Документ за достатъчно налични средства за препитание лично за Вас /ако сте семейни налични средства за препитание да могат да стигат и за останалите членове от семейството/ – удостоверение от банка в България или друга страна от ЕС, където сте били последно, с вписване на сумата по притежаваната сметка.

3. Европейска здравна карта /ако сте със семейството си за всеки член от семейството индивидуална/.

4. Посочване на адрес за връзка между данъчната служба и Вас. Адресът трябва да е на наето жилище с предоставен адрес за кореспонденция или наета пощенска кутия.

5. Доказателства за регистрация в „Миграционния съвет”, съгласно измененията в Закона за Национални регистър на Швеция, в сила от 01 юли 2010 година. Но не винаги го искат в Данъчната това. Зависи от служителя на когото ще попаднете. Нищо не пречи да си подадете документите за регистрация в Данъчната служба и едновременно с това в „Миграционния съвет” и след излизане решението на последния, да го занесете в Данъчната служба. След подаване на документи за регистрирането Ви, данъчната служба е длъжна в двуседмичен срок да отговори с решение на вашата кандидатура за регистрация.  Ако е положително решението, ще получите координационен номер /защото е възможно и да не дадат регистрация, обаче в редки случаи, тъй като плащането на данъци е основополагащ фактор за просперитет на шведската държава, докато пред Миграционния съвет процедурата е малко по-стресираща за хората /поради обстоятелството, че минават през цедката на имигрантите/.

Регистрация в Данъчната служба на български граждани с оферта за работа.

Изискват се следните документи:

1. Документите за самоличност – паспорт или лична карта.

2. Представяне на оферта от шведски работодател или чужд, но с установена стопанска дейност в Швеция или писмо от същия в които е описано: за каква работа се отнася офертата, вида на заетост, седмична часова заетост, срок за изпълнение на офертираната работа, заплащане.

3. Европейска здравноосигурителна карта, тъй като е налице само оферта, но няма налице трудово правоотношение въз основа на което да се плащат от работодателя здравни осигуровки.

Регистрация на работници наети по трудов договор.

При регистрацията си в Данъчната служба се представят следните документи:

1. Лична карта, български задграничен паспорт от които ясно да е видима националността /носете за всеки случай и акта си за раждане/,

2. Трудов договор, който може да бъде сключен с шведски работодател или с работодател, чиято дейност е установена на територията на Швеция. В трудовият договор трябва да са посочени Вашето име и името на работодателя, съответно подписан от двете страни по трудовото правоотношение, с вписани в договора вида на заетост – пълно или непълно работното време, седмичната часова заетост, размер на трудовото възнаграждение, което ще получавате, осигуровките, които ще се правят за Вас и срока на заетост по този договор,  телефон и име на лице за контакт с Вашия работодател.

Какъвто и вид трудов договор да имате, можете да кандидатствате за регистрация в Данъчната служба.

Когато в Данъчната служба разглеждат документите, се преценява какъв е трудовият договор /сертификат за заетост/. Ако е за пълен работен ден 8 часа и за срок повече от година, на българският гражданин със сигурност ще му бъде даден личен индивидуален номер за физическо лице personnummer /личен номер за социална осигуреност/.  При този вид трудови договори, не се представят никакви доказателства за здравно осигуряване, тъй като те се следват от трудовия договор.

Когато трудовият договор е сключен за срок няколко месеца до 1 година, обикновено при регистрацията данъчната служба издава координационен номер, който дава възможност за плащане на данъци. Координационния номер не носи много ползи на притежателя си, но в някои по-непривлекателни общини на Швеция, местните органи на управление затварят очите си и с цел да не се обезлюдяват трудните за живот райони и въпреки, че българският гражданин има координационен номер, му се предоставят възможности за записване на курсове по шведски и дори има случаи включване в професионален курс. Всичко зависи от социалната политика в различните области на Швеция. Колкото климатично са по-неприветливи, толкова по-добро е посрещането и социалната адаптация на българските граждани.

3. Посочване на адрес за кореспонденция на данъчната служба с работника.

Регистрацията в данъчната служба на работещ български гражданин, може да се извърши и от работодателя.

Регистрация на български студенти в данъчната служба

            Студентите имат  право да работят на непълно работно време по време на следването си, поради което също следва да се регистрират в данъчната служба. Студентите, които се обучават в шведски университети, колежи или средни училища /без начално училище/ са обхванати от шведското социално осигуряване.

            Регистрация на български гражданин, сключил брак с шведски гражданин. Ако това се е случило в Швеция, органът по бракосъчетанието изпраща служебно на данъчната служба информация за събитието. След получаване на акта за брак се извършва регистрацията, като се представят личните документи идентифициращи българския гражданин – паспорт, лична карта, акт за раждане, акт за сключен брак. Ако бракът е сключен в България, в данъчната служба се представя акт за брак.

 

Регистрация на децата на българските граждани до 16 години в данъчната служба не се извършва, но когато те имат капиталови доходи, се подава декларация, подписана от настойника или родителя на детето. Ако детето има както капиталовите, така и доходи от полагане на труд след 16 години,, декларация се подава в данъчната служба, подписана от детето и от настойника. След 18 години, подлежат на данъчна регистрация.

 

Регистрират се в данъчната служба родените в Швеция деца на български граждани, откъдето те получават личен идентификационен номер за социална осигуровка.

 

 

Регистрация на бизнес от самостоятелно заети лица – български граждани в Данъчната служба.

Самостоятелно заетите лица – български граждани могат да работят в Швеция с регистрираните си в България фирми  – едноличен търговец, дружество с ограничена отговорност и пр., или чрез създаване на клонове или с регистрирани по шведското законодателство фирми.

Когато българските граждани работят с фирми, регистрирани по българското законодателство, но няма да могат да са непрекъснато в Швеция, се изисква стопанската дейност да бъде поверена на пълномощник, прокурист или мениджър, живеещи в Швеция и в този случай няма изискване собствениците на фирмите да се регистрират в „Имиграционната служба”. Те само работят в Швеция, но се регистрират в Данъчната служба, като наред с останалите документи, необходими за това, се попълва декларация за  пълномощник, прокурист или мениджър. В Данъчната служба се подава и молба за регистрация и одобрение за F-данък, регистрация по ДДС в зависимост от вида на дружеството и характера на стопанската дейност, както и регистрация за работодатели, ако ще се наема персонал.

По шведското законодателство, чуждестранните фирми, които кандидатстват за регистриране за F-данък, включително и българските такива и ще получите F-данъчна карта. При издаване на фактури, се отбелязва регистрацията за F-данък . Ако бъдат извършени някакви действия за заобикаляне плащане на данъци, данъчната служба има право да отмени регистрацията за F-данък.  Трябва да платите и временен данък (F-данък). Всеки месец плащате данък. На следващата година, след като сте започнали работа в Швеция подавате данъчна декларация на определени от Данъчната служба дати /те могат да се променят, затова се следят/. Ако тези дати се падат в неработен ден, се подават на следващия почивния ден работен.

Ако бъдат извършени някакви действия за заобикаляне плащане на данъци, данъчната служба има право да отмени регистрацията за F-данък.  

За някои стопански дейности, шведското законодателство предвижда снабдяване със специално разрешително, предвид на което добре трябва да се проучат сферите на действие, преди да се пристъпи към бизнес.  

Българските граждани, работещи в Швеция с регистрираните си в България фирми на еднолични търговци, при регистрация в Данъчната служба представят: документ за самоличност – паспорт и лична карта и решението за регистрация на едноличния търговец в България, преносими документи А1 и S1. Издава се личен идентификационен номер. С него едноличният търговец може да се регистрира за F-данък. Едноличните търговци (физически лица) като правило плащат всеки месец предварително подоходен данък и вноски за социална сигурност /така наречените доплащания/.           Ако едноличният търговец само работи в Швеция с българската си фирма без регистрация в „Миграционния съвет” /има прокурист или пълномощник, който управлява бизнеса в Швеция, за които в данъчната служба се подава декларация/, той се облага с данъци върху частта от доходите, получени от дейността в Швеция. Същото правило важи и за юридическите лица.  

Ако обаче българският гражданин едноличен търговец се регистрира за пребиваване или постоянно пребиваване в „Миграционния съвет”, се облага за всички доходи, получени както в България, така и в Швеция. По тази схема се облага с данъци едноличният търговец и, ако той работи например в България, Германия и Швеция. В този случай в данъчната служба се представя удостоверението на „Миграционния съвет”, получено въз основа на регистрация за право на пребиваване. Ето защо при такава регистрация в имиграционния съвет, работата с фирма, регистрирана от България се явява в тежест и е по-добре да регистрирате фирма по шведското законодателство и да работите с нея.

За юридическите лица, които ще развиват стопанска дейност в Швеция, с регистрирана в България фирма, но лицата, които ги управляват няма да са отседнали трайно и въз основа на регистрация в имиграционния съвет за право на пребиваване, се представя решението за регистрация на фирмата в България, пълномощни от съдружниците от дружество с ограничена отговорност за извършване на регистрацията. Посочва се изрично мениджър, който живее в Швеция и ще управлява бизнеса. В данъчната служба се попълва декларация за мениджър. Подава се заявление за регистрация за F-данък, ДДС и регистрация за работодател, с оглед наемане на служител.

Формулярът, който се попълва в данъчната служба е SKV 4632. Този формуляр се използва за:

–  заявление за шведски F-данък

– регистрация по ДДС

– уведомление за регистрация на работодателя

– уведомяване на място на стопанска дейност на чуждестранна компания в Швеция

– за данък общ доход – българските предприемачи плащат данък върху доходите, получени от тяхната цялостна или частична дейност в Швеция.

Подава се предварителна данъчна декларация.

Между другото вметваме, че има три различни данъчни ставки на ДДС – 6%, 12% и 25%. Ставката на ДДС от 6% се прилага за бизнес с вестници, списания, книги, филмови билети, билети за концерти, театър и спортни събития. Ставката на ДДС от 12% се прилага в бизнеса, свързан с хранене, хотелски бизнес, за някои случаи в транспорта, изкуство и антики. През 2012 година е намалена ставката на ДДС и за ресторантьорските и кетъринговите услуги от 25% на 12%. За тази година за всички останали стоки и услуги ДДС е 25%. В Швеция приспадането на ДДС е възможно за покупки, извършени от фирми, които са данъчно задължени по ЗДДС. Лице, което не е данъчно задължено по ЗДДС, няма право на приспадане, но, когато се отнася за случаи на износ, доставка на услуга в друга страна-членка на ЕС или фирмата наскоро е започнала икономическа дейност, тогава може да се извърши и приспадане, и възстановяване на данъци.

Регистрацията на самостоятелно заети лица – физически и юридически, които ще работят с фирмите си от България се извършва в данъчните служби в Стокхолм и Малмьо на следните адреси: Skatteverket, Utlandsskattekontoret, SE-106 61 Stockholm, Sverige, Fax: 010-574 18 11 и в Малмьо – Skatteverket, Utlandsskattekontoret, SE-205 31 Malmö, Sverige, Fax: 010-574 62 03, uk.malmo@skatteverket.se.

 

Ако български гражданин желае да прави бизнес под формата на самостоятелно заето лице в Швеция, като регистрира фирма по шведското законодателство, трябва да се свърже първо чрез посещение в офисите или сайтовете на службите за регистрации на фирми Bolagsverket или Verrksamt за изчерпателна информация, относно документите, които са необходими за това. Шведското законодателство не поставя ограничение за това какво да бъде гражданството на самостоятелно заетите лица за регистриране на фирми и могат да бъдат регистрирани такива. В Регистрационната служба при регистриране на фирми, за чужди граждани, обаче се прилагат различни правила, в зависимост дали са граждани на скандинавски страни, на страни от ЕС или на трети страни.

 И ние бихме могли да помогнем с информация в това отношение, но тя е изключително дълга за писмено изложение и следва да бъде разглеждана отделно от всякакви други въпроси.

Най-добре е самостоятелно заето лице – български гражданин да започне самостоятелно, без партньори и съдружници под формата на едноличен търговец. Може винаги по-късно да бъдат приети партньори или съдружници в компанията или да се конвертира името на фирмата на ново име, отговарящо на  правноорганизационна форма, която ще бъде избрана.

Подходящо е и да се работи и под формата на дружество с ограничена отговорност.  

За регистриране на фирми, едно от изискванията на закона в Швеция е, да  имате поне един клиент в Швеция, който ще ползва Вашите услуги, независимо от какъв характер са.

За регистриране на компания на самостоятелно заето лице български гражданин се изисква:

1. Лицето да е навършило 18 години /съществуват и възможности за 16-годишни, но при особени правила/.

2. Да е дееспособно

3. Да не е обявявано в несъстоятелност в момента на регистрацията на компанията /възможна е регистрация, но след изтичане на определен период от време/.

4. Да има начален капитал за регистрация на определени форми дружества, но не и на еднолични предприемачи, за които не се изисква такъв.

Тези, които са обявявани в несъстоятелност, не могат да започнат да работят като едноличен търговец, но когато процедурата по несъстоятелността е завършена, не съществуват формални пречки физическото лице отново да може да работи като едноличен търговец.

За да регистрирате фирма в Швеция, първо трябва да вземете решение под каква форма ще се регистрирате – едноличен търговец, партньорско дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно или клон т.н. Ето един бегъл поглед по отношения на видовете дружества и за фирмите на едноличните търговци.

Знайте, че едноличните търговци /Enskild firma/ по шведското законодателство не са юридически лица, а винаги само физически лица. Те дори нямат задължението да се регистрират в Регистрационната служба, а само да регистрират име под което ще работят. При регистрацията им не се изисква начален капитал, но се регистрират за F-данък в Данъчната служба. Те са отговорни за задължения с цялото си имущество. Сами вземат решения за управление на стопанската дейност. Бизнесът им може да се управлява както лично, така и чрез пълномощник или назначен прокурист. Едноличните търговци, предприемачи могат да наемат служители, но не могат да наемат като такива съпрузите си.

Те не са задължени да имат одитор и подават опростена годишна данъчна декларация пред Данъчната агенция. Могат да работят и от домовете си, без да наемат специални помещения. В зависимост от характера на стопанската дейност, която обаче ще извършват, е възможно да се наложи и наемане на специални помещения за стопанска дейност, но няма изрично законово изискване за това.

Ако искате да управлявате бизнеса си с някой друг в партньорство, можете да регистрирате партньорско дружество /Handelsbolag (HB)/.

Партньорството означава бизнес, управляван от двама или повече членове, така наречените партньори. Не се изисква начален капитал. Всеки от партньорите е отговорен за своите договори и дългове. Може да бъде описан като сдружение от няколко отделни търговци (едноличните търговци). Отговорността е солидарна, което означава, че всеки, който има претенция срещу компанията може да си я възстанови в пълния размер от всеки един от партньорите. Личната отговорност на партньорите е много по-голям в партньорство, отколкото да речем в едно ООД или командитно дружество. Всеки от партньорите подава отделна данъчна декларация в данъчната служба и се облага за неговата част от печалбата през годината. Партньорите заедно и поотделно могат да представляват дружеството. Води се счетоводство, но не е задължително да имате счетоводител.

Ако решите да регистрирате дружество с ограничена отговорност /Aktiebolag (AB)/ трябва да знаете, че то дава най-голяма финансова защита за собствениците. Разделителната линия между дружеството и собствениците е ясно. Дружеството с ограничена отговорност е юридическо лице. Собствениците на дружеството влизат в него с инвестиционен капитал най-малко 50 000 шведски крони общо, т.е., за да се регистрира такова дружество се изисква капитал от 50 000 шведски крони. Собствениците нямат лична отговорност за дълговете или други задължения на дружеството. Дружеството може да се сформира от един или повече акционери. Акции в дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, могат да се търгуват на фондовата борса или пазар, от което се създава възможност за инвеститорите и други лица да купуват и продават акции, в зависимост от това как ще върви за компанията.

Ако се спрете на правната форма на командитно дружество /Kommanditbolag (KB)/, съобразете, че това дружество е подобно на партньорското по отношение на изискването да бъде изградено от двама или повече членове, т.нар. „съдружници”. То възниква като събирателно дружество. В него трябва да има поне един неограничено отговорен съдружник. Съдружниците участват с лични усилия и грижи за дружеството, но разпределението на печалбата е според направените от тях вноски в дружеството. Управлението на дружеството се осъществява от неограничено отговорния съдружник. По отношение на отговорността за задължения – съдружниците са солидарно отговорни. Всеки партньор има право да предприеме действия в управлението на делата на компанията Всеки от партньорите има право да получи разумна компенсация за работата, която той извършва за компанията и за задачи, свързани с управлението на компанията.

Какво е клон?

Клонът е правна форма за регистрация и означава, че чуждестранна компания има клон с независимо управление в Швеция. Клонът не е отделно юридическо лице, но част от чуждестранната фирма. Чуждестранната фирма трябва да назначи мениджър за управление на бизнеса в Швеция. Изпълнителният директор предприема действия за регистрация на клона в Регистрационната служба.

След като сте се спрели на правната форма на регистрация на фирмата си, трябва да направите бизнес план.

В бизнес плана се описва как ще се провежда дейността в зависимост от това какъв ще бъде бизнесът. Бизнес планът принципно съдържа точки, касаeщи: кой е собственика на бизнеса, опит и компетентност, в какво се изразява самия бизнес, продуктът или услугата и ценообразуването, маркетингова стратегия, конкуренти, доставчици, ресурс, можете да изчислите колко ще се продава или произвежда, да посочите колко са клиентите Ви в Швеция /изисква се да имате най-малко 2/ и др.

Измислете име на фирмата, която ще регистрирате и проверете в регистъра на фирмата, дали няма да стане дублиране или да има сходни на избраното от Вас име, което да съществува в регистъра. Това е т.нар. уникалност на името на фирмата. Името, което избирате трябва да е такова, че да го отличава от другите правни субекти, да не е подвеждащо  и да не  въвежда в заблуждение клиентите.

Името на фирмата може да означава географски наименования и характер на дейност, съчетание от лично име и характер на дейността, съчетание от инициали и дейност – например „АМ Счетоводство АВ”, можете да използвате всички букви от началото на азбуката до края, знаци като тире, плюс, минус, &. Името на фирмата може да съдържа определени умения, като – оптици, акушер, медицинска сестра, бар и т.н.

Избягвайте да измисляте име на фирмата си, съдържащо скоби, съкращения от дейност – например „вентилации”, само буква и комбинация от числа, които не могат да образуват произносима дума, да поставяте само фамилното си име, ако то е широко разпространено.

            Името на фирмата на едноличния търговец не трябва да бъде такова, че да създава впечатление, че дейността се извършва от няколко души.

Името е защитено само за съответния район в който физическото лице живее и работи, не за цялата страна. Ако искате да ползвате името, което сте избрали, за да развивате стопанска дейност, ще трябва да платите допълнителна такса в Регистрационната служба /SCRO/, когато го регистрирате. Така името ще бъде защитено на територията на цяла Швеция.

При промяна в наименованието на вече регистрирана фирма, трябва да уведомите регистрационната служба и да се попълни формуляр за промени.

Също така е важно да се разработят маркетингови материали, уеб сайт или печатни материали, които показват Вашата корпоративна идентичност, но това е хубаво да се направи след като сте направили справка в регистъра на дружествата, за да сте сигурни, че името на фирмата Ви няма да се дублира с друго такова и, ако това е така, то няма да бъде допуснато до регистрация.

Наименованията на юридическите лица трябва задължително да съдържат съкратените инициали на дружеството, например – след избраното име на фирмата на дружество с ограничена отговорност се слага знакът  AB.

Ако ще регистрирате дружество с ограничена отговорност, вземете решение и оформете учредителен договор / нарича се Меморандум за асоцииране/. Меморандумът за асоцииране включва взетото решение за създаване на дружеството, наименованието на дружеството, броя членове. Членовете на дружеството трябва да подпишат Меморандум на съдружниците, Устав, съдържащ името на фирмата, представляващите го директори, адрес на управление, броя на акциите и внесете капитала по сметка на дружеството, което ще регистрирате, като вземете за това банково удостоверение. Не е задължително всички акционери да участват само с парични вноски. Някои могат да участват с непарични вноски – например недвижимо имущество, чиято стойност се оценява от експерт-счетоводител.

Платете такса за регистрация.

Подайте документите за регистрация в службата /SKRO/ за регистриране на фирми – заявление за регистрация, с приложени към него бизнес план, запазено име на фирмата, Меморандума за асоцииране, Уставът на дружеството, банковото удостоверение, споразумението за направените непарични вноски /за някои дружества се изисква начален капитал/, документ за платена такса.

Наемете помещение, където ще развивате дейността си. Едноличните търговци могат да използват и жилището в което живеят, за да развиват дейност.

Когато наемате помещение, прочетете внимателно договора за наем – какво се включва в него, за какъв срок и срок за предизвестие за прекратяване на договора. Помещенията, които наемате за съответната дейност, трябва да отговарят на определени изисквания. Може да се наложат корекции на помещения, за което трябва да вземете разрешение от наемодателя. Друг път е възможно в наетите сградни помещения да се изисква разрешение за извършване на дейността Ви. Ако се изисква такова разрешение, можете да се обърнете към Агенцията за издаване на разрешителни.

Застраховайте наетото помещение.

След като сте извършили всичко това, трябва да регистрирате бизнеса си в Данъчната агенция и едва след това в „Имиграционния съвет”. За да се регистрирате като самостоятелно заети лица в “Миграция съвет” трябва да бъде представено решението за регистрация на компания или други документи, които показват, че имате своя собствена компания. Затова, първо трябва да се свържете с Регистрационната служба на компании и Данъчната агенция за регистрация на Вашия бизнес.

За да зачете данъчната служба бизнесът Ви като такъв, а не като хоби, той трябва да отговаря на три критерии: независимост, продължителност и постигане на печалба.

Едноличните предприемачи /едноличните търговци/ не са юридически лица по шведския закон, а винаги са физическо лице и като такова, те се регистрират данъчно със своя личен идентификационен номер, поради което представят валиден паспорт, Попълват формуляр SKV 4632 за регистрация за F-данък, но няма пречка, в зависимост от дейността, която ще извършват да се регистрират и по ДДС и като работодател.

За юридическите лица, при регистрацията в Данъчната служба на фирми, създадени по шведското законодателство, се изисква:

Копие от регистрацията на фирмата.

Заявление за уведомяване на данъчните власти и предварителна данъчна декларация.. За да направите това, трябва да попълните формуляр SKV 4620 и SKV 4632 .

Предоставяте информация за изчисляване на данъка чрез попълване на предварителна данъчна декларация. Всеки от партньорите в дружеството попълва и подава такава предварителна данъчна декларация. След тази регистрация получавате сертификат, на който има информация дали сте одобрени за F-данък, ДДС или регистрирани като работодател. За да сте спокойни, че ще получите този сертификат /удостоверение/ навреме, изпратете данните си на данъчната служба по-рано, още веднага след регистрацията в Регистрационната служба.

Дружествата в партньорство, които са регистрирани в Регистрационната служба /защото това не е задължително условие/ могат да се регистрират в данъчната служба за одобрение за F-данък, регистрация по ДДС или регистрация като работодател.

Командитните дружества се регистрират за F-данък, данък ДДС и се прави регистрация като работодател. Всеки от  съдружниците се облага с данък върху печалбата получена от неговия дял.

 

От 01 януари 2012 година с решение на Парламента, са обединени няколко данъчни закона в нов Данъчно-осигурителен процесуален закон (2011:1244).

Данъчните декларации за данъци, осигуровки и данъчни облекчения ще се отразяват в „данъчна декларация” и „работодателска декларация”.

Юридическите лица трябва да плащат временен данък през данъчната година. Това ще се отрази на всички юридически лица, тъй като според новите правила ще направят своите плащания през фискалната година с един месец закъснение.

Данъчна декларация за данъците, осигуровките и данъчни облекчения са променили името на ” данъчна декларация и ” работодателите декларация “.

Юридическите лица ще подават данъчна декларация за доходите на друга дата, а именно шест месеца след края на фискалната година. За фирми с одобрена финансова година, следователно има нови дати, когато трябва да бъдат подадени декларациите, дължимите данъци и др.

Частната компания винаги трябва да има завършена една календарна финансова година. Ако фирмата е малка фискалната година завършва с опростени годишни данъчни отчети.